[TEST – DELETE ME] Таню Стоев

[AI text – TEST]

Таню Стоев е роден в Чокманово и принадлежи на Братанския род, клона Стоевци — наречен по дядо му Братан. Брат му е Христо Стоев, познат в селото под прякора Лакудата.[1, 2] Според Уикипедия е роден през 1863 г.[3]

От 1892 до 1900 г. работи като леяр в леярното отделение на Военния арсенал в София — занаят, който по-късно за кратко практикува и в Чокманово, където държи собствена, макар и недълговечна леярска работилница.[4, 5] Заедно с офицера Атанас Каишев, също чокманец, пребиваващ тогава в София, е сред първите чокманци, допринесли за пренасянето на революционните идеи към родния край.[4]

Зараждане на организацията в Чокманово

През 1898 г. учителят от Райково Владимир Бочуков посещава София и се среща с Таню Стоев, вече привлечен от революционните идеи. Двамата обсъждат възможността за изграждане на организация в Средните Родопи.[6, 7] Впоследствие, придружен от Бочуков и Христо Караманджуков, представителят на организацията Ал. Кипров пристига в Чокманово — над Райково групата е посрещната от самия Таню Стоев, дошъл по това време в отпуска от Софийския арсенал. В градината на брат му Христо Стоев Лакудата, сред избуялата царевица, се провежда сбирката, на която се полагат основите на ВМОРО в Чокманово.[7]

Районен ръководител на Ахъчелебийско (1900–1901 г.)

През 1900 г. Таню Стоев става ръководител на революционната организация в турските предели на Ахъчелебийския район, а по-късно е и член на ръководството на организационния пункт в Чепеларе.[8] Когато недоволството от самовластието на чепеларския пунктов ръководител Вълчо Сарафов нараства, Върховният комитет привидно търси решение, като предлага на Таню Стоев и на Андон Дечев от Чепеларе да го заместят — на практика обаче Сарафов остава на поста.[9]

Позицията му не е лека: като районен ръководител е длъжен да изпълнява нарежданията на пунктовото ръководство, включително необосновани и прибързани, а недоволството на наказаните местни ръководители и на обложените с високи вноски селяни се стоварва отчасти върху самия него — „поставен между чук и наковалня“.[10] Запазена е кореспонденция от тези години: в писмо от декември 1900 г. Вълчо Сарафов настоява пред Таню Стоев по въпроси на дисциплината, а в друго Владимир Бочуков му пише, обръщайки се към него с конспиративния псевдоним, под който е бил известен в организацията — Крум.[10]

„Дечо от Турчиново“ си е позволил на волности. Кажете му, че той трябва да се вчовечи или иначе ще бъде наказан.

Вълчо Сарафов до Таню Стоев, декември 1900 г. — Чокманово том 1, стр. 71 [10]
Таню Стоев
Таню Стоев — Архив фотографии

Арест, бягство и четата през границата (1901–1903 г.)

След залавянето на турски служител по следите на организацията в Чокманово са арестувани 36 души. Таню Стоев също е задържан, но успява да се откупи с подкуп на каймакамина и след освобождаването си бяга в Чепеларе — както се разбягват и около 60 други чокманци.[11] В селото действа и турски доносник, кехаята Ангел Кирянов; след неуспешен опит организацията да се справи с него Таню Стоев, заедно с Христо Караманджуков и Георги (Гочо) Шишков, се среща с другарите си при кладенчето в местността Димова ливада — откъдето тримата преминават границата.[12]

Преди това, за да могат да остават постоянно в селото и да ръководят организационната работа, Таню Стоев и Гочо Шишков отварят малък дюкян в Барчинската махала, до къщата на Анастас Шишков — докато предателство не ги принуждава да напуснат Чокманово, преди да бъдат заловени.[5] Жандармите правят опит да заловят двамата, но безуспешно: Танювата жена е бременна, а на Гочо — с малко дете, когато преминават турско-българската граница. При акцията са арестувани още 15 чокманци.[13]

От Чепеларе Таню Стоев продължава да ръководи и финансово организацията — под прикритието на кафеджия, при него в Чепеларе донасят парите от продадени овце за закупуване на оръжие.[14] По-късно преминава през Хасково и се установява в Търново Сеймен до февруари 1903 г.[15] Става главен ръководител на чета, сформирана в Чепеларе под войводството на Дълъг Георги — четата редовно преминава границата, обикаля из родните места и поддържа връзка с организацията чрез куриери.[16]

Живот след Освобождението

След установяването на българската власт в Средните Родопи Таню Стоев остава деен участник в общественото и стопанското развитие на Чокманово. През 1900/1901 г. предвожда по-младото, революционно настроено крило в местния църковно-училищен спор — против по-консервативните застъпници на дотогавашния учител.[17] През 1909 г. участва в първото театрално представление в селото — драмата „Руска“ на Иван Вазов, — като играе ролята на Кърджи Осман: за сцената, в която е намушкан, си превързва под пояса овчарски мях с оцветена в червено вода.[18]

По-късно е избиран в управителния съвет на районната кооперация на тютюнопроизводителите „Български джебел“.[19] През 1914 г. става председател на новоучреденото бюро на Национал-либералната партия в Чокманово и на няколко пъти е избиран за общински съветник от либералите.[20] През 1926 г. е сред учредителите на чокманското културно-благотворително дружество „Тракия“, а година по-късно участва в организирано от читалището пътуване из страната за събиране на дарения за нова училищна сграда.[21] Синът му Андрей Стоев (Андрей Танев) по-късно се установява да живее във Франция.[22]

Източници

  1. Чокманово том 1, стр. 11
  2. Чокманово том 2, стр. 31
  3. Уикипедия — Таню Стоев
  4. Чокманово том 1, стр. 63
  5. Чокманово том 2, стр. 88, 90
  6. Родопските комити разказват, стр. 119
  7. Чокманово том 1, стр. 63–64
  8. Родопските комити разказват, стр. 44
  9. Родопските комити разказват, стр. 11
  10. Чокманово том 1, стр. 70–73
  11. Родопските комити разказват, стр. 127
  12. Родопските комити разказват, стр. 127–128; Местности — Димова ливада, каталожен запис
  13. Чокманово том 1, стр. 81
  14. Родопските комити разказват, стр. 78
  15. Родопските комити разказват, стр. 135
  16. Родопските комити разказват, стр. 160
  17. Чокманово том 1, стр. 139–140, 145
  18. Чокманово том 1, стр. 181
  19. Чокманово том 2, стр. 91
  20. Чокманово том 1, стр. 185, 193
  21. Чокманово том 1, стр. 216, 248
  22. Чокманово том 1, стр. 21, 237